На 18 януари църквата почита Свети Атанасий Велики! Свети Атанасий е

На 18 януари църквата почита Свети Атанасий Велики! Свети Атанасий е роден през 295 година в Александрия в семейство на небогати християни. Получава положително обучение, взе участие в Първия Вселенски събор. На 28-годишна възраст, след гибелта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия.

Заради вярата си е преследван в заточение 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на който известно време се укривал в една гробница.

Жителите на Александрия по този начин упорствали да се върне епископът им, че императорът се страхувал от протест и се съгласил. В старанието си да омиротвори църквата, бил в непрекъснати разногласия с еретиците. Починал през 373 година на 80 години.

Според националните вярвания Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя си отива, по тази причина тук-там се назовава и „ Среди зима “.  Светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, с цел да ги пази от заболявания и демони.

Денят е именуван също и „ Втора Коледа “ – тъй като който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи в този момент.

Св. Атанас е настойник на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, смъква дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква: „ Иди си зимо, идвай лято! “.

Празникът има и противовес – Летен Атанасовден, който се отбелязва на 5 юли.

Свети Атанас се счита за брат на Св. Антон, двамата са показани в преданията като ковачи. На места двата дни на светците са част от общ празник, именуван „ сладки и медени “.

Смятало се, че на Атанасовден се ражда чумата, по тази причина дамите правели медени питки и раздавали, с цел да я омилостивят. Характерна е и изработката на питки под формата на куче, защото се счита, че чумата най-вече се бои от кучета.

В миналото на Атанасовден хората проверявали запасите от храна и дърва, с цел да знаят ще стигне ли до пролетта, в случай че нямали, се запасявали. Казвали, че от този ден денят нараства „ какъв брой скача 3-годишен елен “.

По времето на Атанасовден стопаните гадаели дали ще е плодородна годината. Ако е топло и снегът се топи, ще има изобилие през годината. Ако времето е хубаво и не вали сняг, идната зима ще стартира рано. Колкото е пълен снегът на Атанасовден, толкоз плод ще даде лятото.

В някои региони на България хората посрещат изгрева на Атанасовден със запалени огньове. Това са последните дни, в които се пеят песни за обич и сватба от моми и ергени. Скоро наближава интервал на пост и самоограничение, интервал, през който годежи и сватби не се правят.

На места на Атанасовден се вършат общоселски курбани, с цел да не се разболяват хората. Характерни са и персонални курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или ужасно приключение. Характерен за празника е и ритуала „ побратимяване “, които се извършва и на Ивановден.

Атанасовден, както и Антоновден, се чества също и като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Празникът се празнува и за помиряване на заболяванията.

На Атанасовден не се играе хоро на площада, тъй като на този ден чумата се качва на една висока топола и оттова избира жертвите си. Затова не се минава около топола и всевъзможни високи и остарели дървета. Не се работи нищо – за предотвратяване от шарка (наричат заболяването „ цветето “), синя пъпка, обриви и язви.

Не се шие, плете, тъче, с цел да са здрави животните, да не си чупят краката или да не ги атакуват мечки. Забранено е впрягането на добитък. Ако това се направи, животните се подхлъзват и си чупят краката.

След Атанасовден не се яде тиква, с цел да не се замае главата на човек, да не се разболее от охтика, синя пъпка и други обриви.

На празника се пекат се питки, които се надупчват с вилица, с цел да не се надупчат децата от шарка. По традиция трапезата включва пиле, приготвено с ориз, което се раздава на близки и съседи за здраве.

На 18 януари имен ден честват: Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „ Атанасиос “ със значение „ вечен “.

Ето и две вкусни оферти от тефтерчето на огромния кулинар Иван Звездев, които да сложите на празничната софра:

Пиле с ориз 

Списък с артикули:

пилешки бутчета – 4 бр. морков – 1 бр. лук – 1 глава ориз – 200 г черен пипер – 1 ч.л. или 10 зърна олио – 2 с.л. сол – 1 ч.л. червен пипер – за поръсване дафинов лист

Начин на подготвяне:

Пилешкото месо се осолява и подправя с малко червен пипер. Слага се в тава и бутчетата се пекат от страната без кожа на 200 градуса за 15-20 минути. Оризът се измива добре с вода, след което се залива с 500 мл вода и се оставя да се накисне 20 минути. Докато се накисва оризът, в тиган със загрято олио се запържват лукът и морковът (можете да нарежете моркова на кубчета или да го минете през ренде). Добавя се отцедения ориз и се запържва за минута, посолява се, поръсва се черен пипер и дафинов лист и се залива с 600 мл гореща вода. Запечените бутчета се изваждат от тавата и в нея се поставя оризът, бутчетата се поставят върху ориза с кожата нагоре. Поръсва се с червен пипер и се изпича на най-ниската част на фурната на 150 градуса за към 40 минути. При сервиране на пилето с ориз махнете дафиновия лист.

Питка за Баба Шарка

Списък с артикули:

500 гр. брашно 1 к.л. сол 1 к.л. сода бикарбонат мед за намазване

Начин на подготвяне:

Брашното се пресява. Прави се кладенче, което се поръсва със сол и сода. Налива се топла вода и се замесва меко тесто.

Тестото се оформя на кръгла тънка питка, която се сплесква леко и се поставя в авансово затоплена фурна. Пече се на 180 градуса за 20-30 мин. След като изстине, се намазва с мед.